Категории


Подкрепете



Събота, 12 Януари 2013 21:13

Плач по Бога

Беседа на архимандрит Ефрем Ватопедски със студенти в Московската Духовна Академия

Беседата в Московската Духовна Академия се проведе на 19 май 2009 г. по време на визитата на архимандрит Ефрем в Свято-Троицката Сергиева Лавра и Московската Духовна Академия.

 

//www.pravmir.ru/wp-content/uploads/2012/02/o.e_1-377x600.jpg

 

Ваше Преосвещенство, Ваше Високопреподобие отец Ефрем, скъпи отци, братя и сестри, днес в Московската духовна Академия с визита е игуменът на Ватопедския манастир от Света Гора Атон - архимандрит Ефрем. Към Света Гора често се насочват православни поклонници, за да се поклонят пред светините на светогорските манастири, но с особен интерес се ползва опитът на духовния живот на атонските монаси. Отец Ефрем вече не за пръв път е тук, в Московската духовна Академия, по-рано вече имахме възможност да се срещаме в тази аудитория и да слушаме наставленията на о. Ефрем. Днес също имаме такава възможност. С голяма радост предоставям думата на отец Ефрем.

 

Архимандрит Ефрем. На мен също ми е много приятно отново да се срещна с вас. В последно време с умиление наблюдаваме, че на Света Гора  идват все повече и повече поклонници от Русия. Те идват с голямо благоговение и мнозина от тях пътешестват по Атон пеша. Някои дори дават своеобразен обет на Божията Майка, че ще се покланят на светогорските светини ходейки пеша [1] и действително го изпълняват.

 

Светът сега преживява много трудна епоха, това е очевиден факт. Човекът сега пребивава в многометежна и заплетена социално-психологиска атмосфера, много хора напълно са изгубени духовно и не знаят главния смисъл на своя живот, не знаят така да се каже, откъде са дошли и накъде отиват. Макар че в Европа е бил направен опит да се обозначат християнските корени, но за съжаление, го посрещнали с голямо несъгласие [2]. Мисля, че причините за тези противоречия са в това, че европейците приели до някаква степен фалшиво християнство. Това християнство по никакъв начин не дава покой на душата на човека [3].

 

И затова мнозина европейци, не намирайки успокоение на душата, стават атеисти. Мнозина европейци идват на Света Гора и заявяват, че са отхвърлили Бога, за Който са им говорили родителите. Те жадуват някакви нови, по-дълбоки духовни открития. Мисля, че периодът, в който сега встъпваме, независимо от многото проблеми, е епоха на Православието. Имам предвид онова Православие, което жадуват хората. Те искат да се учат от хора, които правилно служат на Бога.

 

Затова трябва да изпитвате радост, трябва да се хвалите в Господа. Вие живеете в православен свят. Сега се наслаждавате на свобода, която вече от няколко години има в Русия. Идвайки тук, виждаме тази свобода. Виждаме как се възстановяват храмовете, утвърждават отново монашеските традиции в манастирите и държавата връща църковната собственост. Но най-главното е това, че ни се дава свобода за сърцето.

 

 

Имате особеното благословение Божие, т. к. се обучавате в Духовна школа, която има голяма история, големи духовни традиции.

 

Много ме трогна това, че днес както ми казаха, е престолният празник в Лаврата. Днес се празнува паметта на преподобни Михей, ученик на Преподобни Сергий Радонежки. Заедно с преп. Сергий той бил свидетел на чудното явяване на Божията Майка. Днес е празникът на Божията Майка.

 

Владичицата Богородица е не само Майка на всички християни, Тя според преданието, е особена Покровителка на всички монаси, не само на светогорските, но Й е приятно да вижда и всички други монаси. Защото както знаем от светите отци, Владичицата Богородица сама е първата Монахиня след първия Монах - Своя Син.

 

Както подчертава свт. Григорий Палама Богородица е първата Подвижница и първата Исихастка, която на тригодишна възраст била въведена в храма Господен, и нейните тяло и душа хранел Архангел Гавриил. И както казват мнозина свети Отци, в частност свт. Григорий Палама, Божията Майка в Светая Светих се учела на умното делание и умната молитва от Архангел Гавриил. Затова Тя е най-съвършената Молитвеница, най-съвършената Исихастка от всички човеци. Тя познала в цялата пълнота духовния закон и познала на себе си пълнотата на Божествената благодат.

 

Един светогорски старец на една среща ми каза, че не случайно Божията Майка помолила Света Гора за Себе си като жребий, т. е. като място за живеене на монасите. Защото сама Тя знаела опитно този път и живеела с Божествената благодат. На нея й харесва, когато хората посвещават себе си на Нейния Син и пазят Неговите заповеди. В чудото на претворяването на водата във вино в Кана Галилейска (което се извършило по инициатива на Богородица, а не на Христа), именно Тя казала на близките на младоженеца: „Каквото каже, сторете” (Йоан. 2:5) [4].

 

Затова Божията Майка е за нас Опора, наша Радост и наше Желание. Тя желае хората да пазят Нейните заповеди и обкръжава такива с особена грижа, особено попечителство. На преподобни Петър Атонски Божията Майка казала при явяването си: „Аз съм Целителката на атонските монаси, аз съм Кърмителката, аз съм Домовладетелката, аз съм Игуменията на монасите”.

 

Това се е потвърждавало много пъти. Божията Майка изпитва голяма радост, че монасите израстват духовно и се умножават на брой. Затова явяването на Божията Майка на преп. Сергий и неговия ученик Михей означава благоволение към Нейните монаси и е израз на постоянна подкрепа на Божията Майка към монасите.

 

При нас на Света Гора са ставали неизброимо много случаи, когато Божията Майка се явявала на монасите: въодушевявала ги, наставлявала, учела, правела някакви забележки, нещо им забранявала, наказвала, и всичко това се обяснява с Нейната чиста и Майчинска любов.

 

 

При нас имаме твърде много чудотворни икони на Божията Майка. Нашият Ватопедски манастир притежава особено благословение, той съхранява седем чудотворни икони на Божията Майка, и Нейния Честен Пояс. Затова с благоговение да се обърнем към Божията Майка, да гледаме на Нея като на наша истинна Майка, която винаги ни слуша.

 

При нас във Ватопед има една особена икона на Божията Майка „Чуваща”. На тази икона е изобразена Божията Майка, докосваща с ръката си своето ухо, Тя иска да изслуша всички молби на християните, за да ги предаде след това на своя Син. Както знаете, всички молби на Божията Майка се задоволяват, и затова в молитва към Нея казваме: „Спаси нас”, а не просто „Моли се за нас” (както към всички светии).

 

Всичко това казвам, братя, за да помните, че изучавайки богословие, трябва внимателно да се отнасяте към своя живот, за да се понравите на Божията Майка, която била Дева и преди Рождеството, и в Рождеството, и след Рождеството и която превъзхожда всички деви.

 

Божията Майка се явила неотдавна на един монах, който само няколко години прекарал на Света Гора.Той по своята наивност се проникнал от плътски помисли. По време на своето явяване Божията Майка му казала: „Ти много ме оскърбяваш с това, че се съгласяваш с плътските помисли, въпреки, че си монах и си обещал да пазиш девство, което за Мен е твърде любезно”.

 

Затова в духовния живот твърде важно е да се пази девството. Светите отци казват, че усещането на Божествената благодат съответства на чистотата на сърцето, т. е. колкото чисто е сърцето, толкова то усеща Божествената благодат. Ако човек постоянно оказва прилежание, ако осъществява, както казвали светите Отци, постоянно трезвение, постоянно бодърстване, тогава умът постоянно е насочен към Бога, той постоянно е на своето място и единствените му грижи и усилия е постоянно да се „упокоява” благодатта.

 

За да пребиваваме в благодатта, трябва да спазваме заповедите Христови, защото Христос, както казва преп. Максим Изповедник, „е скрит в Своите заповеди”, там ние и можем да го намерим. Можем да се Му се насладим чрез спазването на заповедите. Ако християнинът постоянно неотклонно пази заповедите, започва да отхвърля греховния настрой и греховните навици, и греховността в душата му се заменя с копнеж по Бога.

 

 

Копнежът по Бога е дар на Божествената благодат, появява се в непрестанното пазене на заповедите и непрестанната молитва. Както казват светите отци: „Умът, вкусил благодатта на Светия Дух не може да се успокои дори и за миг, ако не пребивава в общение с Бога”.

 

Когато човек привикне да има постоянно общение с Бога, тогава умът му започва да се просвещава и човек започва да вижда в цялата му дълбочина своя грях, цялата дълбочина на своето падение с удивителна разлика, отколкото по-рано. Умът се просвещава и вижда цялата дълбочина на своята греховност, но не се отчайва, не се разочарова, не губи смелост, но греховете, които просветеният ум вижда, стават храна за покаяние. Тогава само и започва човекът да се кае истински.

 

Първите думи на Христа, когато Той за пръв път излязъл на обществено служение, били призивът: „Покайте се!”

 

В гръцки език този глагол е в повелително настояще наклонение (и продължително) време много точно предава смисъла на заповедта на Христа. Спасителят като че казва „кайте се постоянно” [5]. Това делание на покаянието придава плач на сърцето, който не е някакво меланхолично настроение, но радостно разположение.

 

Този „плач по Бога” светите Отци наричали плач радостотворен, защото този плач дава радост, дава ликуване, в този случай човек усеща истинна радост, която е не някакво психологично настроение, а плод на Светия Дух. И след „плача” човек преминава към сълзите. Както казва преп. Исаак Сирийски: „Сълзите са признак за милостта Божия” [6].

 

Ако човек продължи духовното делание в тази посока - в пазенето на заповедите, в покаянието, в плача, в сълзите, тогава успява да избягва деятелните грехове, т. е. греховете чрез действия.

 

Знаем, че грехът започва от помисъл, след това се извършва в думите и след това вече в делата. Ако човек постоянно се подвизава в делото на покаянието, първо ще ууспее да избегне греховете с действие, след това ще продължи да се бори с греховете, извършвани с дума и след това вече ще започне борбата с помислите. В такъв случай умът започва да се приближава към Бога чрез живот съзерцателен.

 

 

Тогава умът придобива по-друг вкус към Божествената благодат[7], вижда не само своя греховен живот, но и Божествената Отеческа и Майчинска намеса на Божия Промисъл. И тогава вече преминава към следващия етап: излиза от първия стадий на вярата, който е имал след Светото Кръщение, и преминава на следващото стъпало - на вярата зрителна. Защото осветеният и благодатен ум вижда в своя живот Промисъла Божий и благодарение на тови виждане, той става твърдо вярващ.

 

Както знаем, Христос отделя голямо внимание на вярата, която е ключът към Тайнствата на благодатта. Както четем в Светото Евангелие, Христос при всяко чудо на изцеление хвалел вярата на хората, например: „О, жено! Голяма е твоята вяра” (Мат. 15:28), или на друго място: „И в Израил не Съм намерил толкова голяма вяра” (Мат. 8:10, Лук. 7:9).

 

Бъдете уверени, че ако по този начин продължим, ще вкусваме това, за което казвал Христос, защото Христовата Църква не е Църква на някаква идеология, не е Църква на философия, но Църква на духовния опит. Когато човек се удържа под Божествената благодат, когато изцяло се посвещава на Бога, както казал Христос, на първо място търси Царството Божие и Неговата правда, всичко останало му се придава (ср. с Мат. 6:33, Лук. 12:31).

 

Въпрос: Раскажете, моля, за богослужението във вашия манастир Ватопед. Колко време продължават службите? Какави са техните особености?

 

Архимандрит Ефрем: Всекидневната служба, заедно с Божествената Литургия продължава примерно четири часа, започва в четири сутринта и завършва примерно в осем, в осем и четвърт. В неделите Утренното богослужение продължава примерно шест, шест и половина часа. Във Великите празници, например, в деня на Честния Пояс на Пресвета Богородица службата продължава 18 часа заедно с Литургията - не много дълго (смее се).

 

Въпрос: Как се чувства сега старецът Йосиф*?

 

Архимандрит Ефрем: старецът Йосиф сега е на 88 години (*след месец ще навърши 89). За щастие той се чувства добре, сам се обслужва, но не може да ходи без допълнителна помощ[8]. Забелязвам, че умът на този човек постоянно пребивава в Бога. Отиваме при него, за да поговорим за материални теми (за свои материални нужди), а той нищо подобно не иска да слуша. Умът му пребивава на небето, мъдърства в небесното, а не в земното. Виждаме в него човек Божий, който желае смъртта, не защото му е омръзнал животът, но от голяма любов към Бога.

 

 

Този старец бил в послушание при големия старец Йосиф Исихаст, и затова носи неговото име. Старецът Йосиф Исихаст със своето житие и наставления много спомогнал Света Гора да се напълни с монаси, това са спомогнали и неговите ученици. Също със своето брагодатно житие за това спомогнал и старецът Паисий.

 

И третият голям фактор, който изиграл значителна роля за напълването на Света Гора с монаси - това са съчиненията на вашия свят сънародник, стареца Сороний Сахаров [9]. Факторите били много, но именно тези три спомогнали за монашеската мобилизация и на Света Гора [10] и в цялата Православна Църква.

 

Въпрос: По какви принципи трябва да се изграждат взаимоотношенията между началник и подчинен? Независимо дали игумен на манастира и монасите, или ректор и студенти, или предстоятел на храма и енориаши?

 

Архимандрит Ефрем: Разбира се, в Духовната Академия не може да има такова послушание, както в монашството, това е много трудно. Преди всичко, защото ректорът на Академията не е старец[11]. Обаче, студентите непременно трябва да проявяват уважение, почит към неговата длъжност, послушание към неговите разпореждания по време на обучението, що се касае течението на живота в духовните училища.

 

Единствената разлика е в това, че студентите не могат да оказват сърдечно послушание в своите лично духовни дела на ректора. Студентите трябва да се подчиняват на Устава на Училището също, както и монасите на Устава на своя манастир и единствената разлика е в това, че вие не сте длъжни в своя личен духовен живот да посвещавате преподавателите и ректора.

 

Същевременно, тук не е както в армията, когато войникът слуша началника и вътрешно го ругае, но доброволно по съвест трябва да имате разположение да слушате, да се подчинявате на своя преподавател и ректор. Освен неизказаните тайни на вашето сърце, във всичко останало трябва да оказвате послушание. Ако желаете да се изповядате пред преподавателя, ректора, за това няма никаква пречка. Само трябва да пожелаете това. А монахът в манастира е длъжен да открива на стареца (игумена) тайните на своето сърце. Затова потайността в монашеството се счита за един от смъртните грехове.

 

 

Въпрос: Въпрос за богослужебното пение. Геронда, вчера Вие чухте руското богослужебно пение. Кое пение, по Ваше мнение, спомага повече за молитвата?

 

Архимандрит Ефрем: Доколкото знам, съвременната руска традиция на църковното пение не е древноруска. Мисля, че древното руско пение е било по-умилително, отколкото сегашното. Мисля, че византийското пение разполага повече човека към умиление, към чувството за благодат по време на богослужение.

 

Независимо от това, пението остава второстепенен фактор в молитвата, първият момент - това е правото сърце. В древната Църква не е имало първоначално хорове, имало е просто четци. В Древната Църква четяли Псалтира.

 

И сега на Света Гора има един старец, който с благословението на своя старец, всеки ден чете само Псалтира вместо целия богослужебен кръг.

 

Въпрос: В Америка, в манастирите на старец Ефрем, съществува традиция по време на послушанието да се произнася Иисусовата молитва на глас. Има ли такова предание и на Света Гора? Как се отнасяте Вие към това?

 

Архимандрит Ефрем: На Света Гора и в частност при нас във Ватопед, също съществува такава традиция.

 

Това е линията на старец Йосиф Исихаст. Той казваше, че произнасянето на молитвата на глас спомага на ума лесно да възприема смисъла на произнасянети думи. Затова, когато монахът прави нещо и не може да се съсредоточи в молитвата, много му помага в такива случаи произнасянето на Иисусовата молитва на глас. Това не е просто прищявка на старец Ефрем или старец Йосиф - това са положения светоотечески, богословски, те са оправдани и утвърдени. Опитайте и сами ще видите.

 

Когато човек извършва послушанието (например мете пода), има повече поводи да се разсейва, отколкото когато стои на молитва в келията или в храма, и именно устното произнасяне на молитвата намалява или съвсем отстранява разсейването. Когато човек преуспява в Иисусовата молитва, тогава от устата молитвата грабва неговият ум и настъпва такъв момент, когато вече не иска на глас да произнася молитвата, защото сам умът вече я е грабнал. Затова молитвата Иисусова се нарича „умна  молитва”- това е молитва на ума, а не молитвата на глас [12].

 

 

Въпрос: Чували сме, че на Света Гора е имало конфликти между гръцките монаси и руските. Вярно ли е това?

 

Архимандрит Ефрем: Да, имаше някакви „търкания”. Не съм компетентен да ви ги опиша. Руското монашество се развива на Атон, много нови монаси са дошли. Има благодетели, готови да пожертват средства за манастира. И това се вижда, т. к. манастирът се издига. Мисля, че делата стоят по-добре.

 

Считам, че конфликтите, каквито е имало между рускнаците и гърците, това е поради човешката немощ, защото има тясночели гърци и тясночели руснаци, такъв тип хора се сблъскват помежду си [13]. Но всичко това се преодолява в име Христово.  

 

Реалността на днешния светогорски живот - това е, че има любов между гърците, руснаците, сърбите, българите и другите. Съществува реално живо общение в Христа.

 

Въпрос: През последните 8-10 години излизат много книги, посветени на „последните времена”. Много се говори за края на света и антихриста. Съществуват разнообразни и противоречиви възгледи за книгата Апокалипсис. През 2000 год. някои започнаха да се отказват от съвременните документи. Какво можете да посъветвате съвременните хора, живеещи в света по повод „последните времена”?

 

Архимандрит Ефрем: Сега е на мода да се говори за антихриста. Дяволът бори човека или с преувеличение, или с недостиг. Или се опитва да внуши пълно безразличие към идващия край на света, или се опитва да убеди другите хора, че утре ще настъпи краят, че вече се слагат трите шестици,че не могат да се купуват продукти и те се страхуват от всичко.

 

Състоянието на последните, това е благоговение с повреда [14]. Разбира се, знаем,че живеем в трудни времена, но никой не знае кога ще настъпи краят. Мисля, че да се занимаваме толкова с антихриста - това не е по Бога.

 

Последният ден за нас - е денят на нашата смърт и това е единственото известно събитие за нас. Ако мислим и се безпокоим за деня на нашата смърт, по такъв начин ще се борим с антихриста. Мнозина искат повече да узнаят за антихриста, отколкото за Христа. Затова нека бъдем предани на Христа и Църквата, която пази Преданието. Когато дойде времето, Тя ще оповести на нас, ще ни каже за антихриста и какво трябва да се прави.

 

Въпрос: Какви качества трябва да притежава пастирът в съвременния свят?

 

Архимандрит Ефрем: Първото качество, което трябва да притежава съвременният пастир, свещеникът: той трябва да обича Бога. И това говори за много неща. Спомням си, как старецът Паисий казваше на един свещеник (присъствах при това), че ако свещеникът е нравствен и не сребролюбив, има вече успех 80%, а ако е ощеи добродетелен, ще има  успех 100%.

 

Въпрос: Как в децата и в съвременната младеж да се пробуди и присади любовта към Христа?

 

Архимандрит Ефрем: Мисля, че към съвременната младеж не бива да пристъпваме с изобличение, но трябва да правим това с голяма любов, със снизхождение, с търпение и с много молитва.

 

Приснопаметният старец Порфирий казваше: „Да не говорим много на децата за Бога, защото те не понасят многото думи, но по-добре на Бога повече да говорим за тях” (т. е. да се молим за тях).

 

Затова, често съвременните родители, които често правят забележки на своите деца, постоянно ги контролират и т. н. постигат противоположни резултати. Мисля, че много ще спомогне за пробуждането на съвременната младеж монашеството (правилното монашество).

 

Например, веднъж един студент дойде на Света Гора, а ми позвъни преподавателят му, който 6 години го е учил в гимназията, и казва: „Обърни внимание на този младеж, той е най-добрия студент, но за съжаление, за 6 години наши беседи не можах да го убедя, че има Бог - той е атеист”. За три дни той дойде на Света Гора и три дни съзерцанието на истинските монаси се оказа по-действено, отколкото 6 години разговори с наставника-богослов. Той си замина от Света Гора като вярващ човек.

 

Мисля, че ако младите хора са в правилна манастирска атмосфера, те ще се замислят за много неща. Не това, че монашеството желае да привлече младежта и да ги направи монаси, но монашеството може да ги накара да се замислят, да се „приземят” духовно. И човек, който е в съпружество, идвайки в здрав манастир, не си отива оттам с угризения, че не е станал монах, но се връща с по-голяма вяра в своя брак.

 

Въпрос: Молим за Вашия съвет, как да запазим духовното трезвение не в монашеството, а в света, в съвременния свят?

 

//www.pravmir.ru/wp-content/uploads/2012/02/2-580x385.jpg

 

Архимандрит Ефрем: Каква цел има човекът? Неговата цел е обожението, следователно, няма монашеска духовност и светска духовност. Всичко, което са казали светите Отци, се отнася за всички нас. Светител Василий Велики казва, че единствената разлика между монаха и мирянина, е плътското общение на мирянина в брака. Аскетичен начин на мислене, богослужебен, молитвен дух трябва да имат всички. Всеки според своите сили.

 

Иисусовата молитва творим ние, творите и вие. Богослуженията (особено Божествената Литургия) - колкото можете, посещавайте храма. Изповядваме се ние, изповядвате се и вие. Причастяваме се ние, причастявате се и вие. (разбира се, с нужната подготовка). Аскетичната нагласа е принадлежност не само на монасите, но и на цялата Православна Църква.

 

Познавам семейства, които сутрин стават и всички заедно извършват богослужение, семейства, които вечер извършват Повечерието. Познавам семейства, в които на трапезата едно от децата чете Житията на светитите - като в манастир. Това всичко има място, ако има желание. Същите текстове могат да се четат както в манастира, така и в частен дом. Познавам деца, които преди да излязат от дома, целуват ръка на баща си и майка си, взимат от тях благословение (както монаха, когато отива на някакво послушание, взима благословение от игумена, така и децата, излизайки от дома, взимат благословение от родителите си) и когато се връщат, също.

 

Въпрос: Разкажете, геронда, как Господ Ви доведе на Света Гора?

 

Архимандрит Ефрем: Господ ме доведе, както и всички останали монаси. Както ще доведе и други хора в бъдеще. Но неизменен е фактът, че когато човек напуска света и става монах - това е не просто човешко решение, а Божествен Промисъл.

 

Въпрос: Защо едни послушници остават в манастира, а други си тръгват?

 

Архимандрит Ефрем: Затова и са „послушници” [15], т. е. защото са на изпитание.

 

Човек може да дойде в манастир, подтикван от някакво външно чувство, ентусиазъм. Отиват си, не защото не се стремят към монашество, не искат да станат монаси, а защото тяхното вътрешно, нервно устроение не им позволява да носят монашеството. Това е, за което е казал Господ: „Духът е бодър, а плътта немощна” (Мат. 26:41; Марк. 14:38).

 

Никой не идва, за да се присмее на монашеството, всички идват за да станат монаси. Но старецът трябва да определи: подходящ ли е послушникът за монашество по своя вътрешно-психосоматичен (душевно-телесен) настрой.

 

Въпрос: о. Ефрем, бихте ли ни разказали за съвременната практика на изповед и Причастие в Гръцката Църква, и колко често във вашия манастир монасите се изповядват и причастяват?

 

Архимандрит Ефрем: Има монаси, които всеки ден се изповядват. В нашия манастир Божествено Причастие приемаме обикновено 4 пъти в седмицата. Понеделник на Света Гора е постен ден, във вторник се причастяваме. В сряда постим, в четвъртък се причастяваме. В петък постим, в събота се причастяваме. Под пост имам предвид постна храна без олио. В събота вечерта ядем постна храна с олио, в неделя се причастяваме. Но, тъй като Литургията се извършва на няколко св. Престола, в няколко храма в манастира, (могат да се служат до 10 Литургии на ден), то ние сме разпределили така, че всеки ден се причастават някои отци. За да не се получи така, че когато изнасят Чашата, никой да не пристъпва, и за да не говорим лъжовно Литургийните думи: „прости приимше...”, като че всички са се причастили, а на практика единствен само свещеникът се е причастил.

 

Що се касае положението изобщо в Гръцката Църква и в гръцкоезичните Църкви: изповедта не е свързава непосредствено с Причастието, човек може да се причастява всеки ден, а да се изповядва веднъж в месеца. Ако само няма смъртни грехове, човек няма пречки за Причастие със Светите Христови Тайни.

 

Духовникът, мисля, не казва на чедото, кога трябва да се причастява. Духовниците не допускат до Причастие, ако има пречки за това, а ако няма, всеки човек сам решава, кога да се причасти. Християнинът се причастява по любовта на своето сърце, по стремежа на своето сърце. Затова когато християнинът извършва простими грехове, той няма пречки за Причастие. За това и се извършва Божествената Литургия, за да се причастяваме.

 

Въпрос: А какво е молитвеното Ви правило преди Причастие?

 

Архимандрит Ефрем: Последованието към Свето Причастие. Чувал съм, че вие четете няколко канона, Акатист преди Причастие - това е много. Колкото повече, на практика, толкова по-добре, щом само има желание, но това не бива да се превръща в закон.

 

На Света Гора има старци, които считат, че 3 дни трябва да се пости преди Свето Причастие, но това никъде не е написано [16]. Едно нещо е, когато някой иска да живее по-аскетично, това е допустимо, но не може да се узаконява същото за всички. Защото благочестието на един или друг старец, монах, не е задължително за всички. По същество, пост преди Причастие няма [17]. Свещеникът, например, не пости преди служенето на Литургия, но и сам се причастява, и другите причастява.

 

Този, който спазва всички пости и постни дни, установени от Църквата, изпълнява своя дълг. Има Предание, че преди Причастие трябва да ограничим себе си в храната (и заради аскезата, и за да нямаме изкушения на сън). Има правило за това, че трябва да се причастяваме на гладно, но няма правило, което да забранява да се причастява човек непостил.

 

Въпрос: Бихме искали да чуем от Вас нещо за чудесата и чудесните явления, които се извършват на Атон в наши дни.

 

Архимандрит Ефрем: Не бих искал да бъда очевидец на чудеса. Искам да спазвам това, което е казал Господ на апостол Тома: „Блажени, които не са видяли, и са повярвали” (Йоан. 20:29).

 

Наскоро бях в българския манастир Зограф, и игуменът ми разказа за едно важно събитие, извършило се в техния манастир: някой си благочестив поклонник от Кипър донесъл като изпълнение на своя обет икона на Успението на Божията Майка в манастира Зограф. Видях тази икона, тя примерно е с големина 1,5 метра на 1 метър. Той доплавал на кораб и тръгнал пеша към манастира.

 

От брега до този манастир има около един час път, а иконата била толкова тежка, че той не могъл да я донесе. Опитвал се да я носи, но вече след 100 метра изнемогнал и се спрял. Приседнал на сянка да поотдъхне и незабелязано заспал. Събужда се, а иконата я няма. В съня си видял един ездач на кон, който взел иконата. Но, като се събудил, забравил това видение, и започнал да се безпокои, че някой е откраднал иконата.

 

След няколко минути, си спомнил видението, успокоил се и решил, че свети Георгий (който е Покровител на този манастир), е взел иконата. С вяра в това тръгнал за манастира, дошъл при игумена и разказал случилото се, а игуменът казва: „Никой не ни е донасял иконата”.

 

По обяд игуменът отишъл, отворил параклиса на Богородица, и в затворения храм - била тази самата икона. Никой от монасите нищо не бил видял, никой храма не бил отварял. Така и станало - свети Георгий донесъл иконата. Ето живо съвременно чудо.

 

Несъмнено, чудото - това е специфика на Църквата. Постоянното действие на Църквата - това е чудото. Затова някои казват, че има Тайнства в Църквата. А и самата Църква е постоянно Тайнство! Или казват, че Тайнствата са само седем. Водосветът - нима това не е Тайнство? Имаме при нас осветена вода, която е на 50 години, и тя е съвършено чиста, като че ли току-що са я наляли от извора. Пострижението монашеско, нима това не е Тайнство? Освещаването на храма - нима това не е Тайство?

 

Църквата - това е едно непрекъснато Тайнство! А какво представлява Тайнството? Тайнството - това е чудо. И когато човекът се причастява, под вид на хляб и вино, с Тялото и Кръвта Христови и получава дръзновение в сърцето - Божествения огън, нима - това не е чудо?

 

Наскоро пристъпи към мен в манастира един монах и казва: „Старче, причастих се и чувствам толкова силна молитва, че не мога да спя, и такава сладост, че не мога да я изразя”. Нима не е това, за което казва Господ: „Царството Божие вътре във вас е”(Лук. 17:21).

 

2 февруари, 2012 год.

 

 

Плач по Бога. Продължение на беседата с архим. Ефрем Ватопедски

 

източник: брошура «Молитвени беседи» с отец Ефрем Спб, 2009.

 

Правмир. Ру

 

Фото: Московска Православна Духовна Академия. Ру

Прочетена 438 пъти

Последно добавени