Категории


Подкрепете



Петък, 07 Март 2014 08:31

На Света Гора се молят за предотвратяване на противопоставянето между Украина и Русия

Монасите светогорци възнасят усилени молитви за примирение и покаяние на враждуващите страни

 

 

Непрестанната молитва - е главният подвиг на светогорските монаси. На техните молитви се скрепи светът. В тези дни духовната радост от началото на Велиския Пост е помрачена от братоубийственото противопоставяне между християни на държавите Русия и Украина. Затова светогорци сега възнасят усилени молитви още и за предотвратяване на братоубийствено противопоставяне между двата братски православни народа, за примирение и покаяние на враждуващите страни.

 

 99-годишният игумен на руския манастир „св. Пантелеймон” схиархимандрит Йеремия (Альохин)

 

Всеки от нас по своя житейски път постоянно се сблъсква с положителни и отрицателни събития, постъпки, опит. При това доброто и положителното ние често с лекота забравяме, като нещо длъжимо и обикновено за нас, а негативните моменти дълго помним, подхранваме с тях своето раздразнение и неприязън към обидилите нас.

 

Понякога минават цели години, но старите обиди така и не ни напускат, и терзаят нашите сърца... Изглежда като че това е естествено човешко качество. Но доколко то е естествено от християнска гледна точка? Какво трябва да помни човек, преминавайки през сложните изпитания и тудности, често изпращани ни от Бога на нашия път?

 

Да се замисля над това ме накара беседата на 99-годишния схиархимандрит Йеремия (Альохин) от руския манастир „св. Пантелеймон” на Света Гора с известния руски деец-емигрант, за когото ми разказа духовният син на стареца, монах Ермолай (Чежия).

 

 

Малко са хората, които знаят, че зад неизчезващата от лицето на отец Йеремия усмивка в действителност се крие горчивината на страдания и болка, преживяна от него в съветските и немски лагери и заточения.

 

Имайки стогодишен жизнен опит (отецът е роден в Лугански район през 1915 год.), му се паднало да претърпи множество тежки изпитания и лишения, преминавайки през които не всеки е способен да остане в здравия си разум, да не се озлоби и запази в своето сърце вярата и любовта към ближния.

 

Неговото детство се паднало в годините на богоборческата революция и гражданската война. Като момче той заедно с цялото си семейство бил заточен от съветската власт в Сибир. Там, в неимоверни условия, без покрив над главата, от глад и студ пред очите му загинали неговите родители, братя и сестри. От някога огромното казашко семейство Альохини той, по чудо Божие, единствен останал жив. Избягал от лагера, бъдещият старец няколко години се скитал, пеша се добирал в родния край, в Украина. Устроил се през 1935 година на работа като обикновен работник в металургичния завод в Мариупол, той не пожелал да се отрече от вярата и да встъпи в компартията, открито засвидетелствайки, че е православен християнин.

 

За това отново бил подхвърлен на заплаха от преследвания и арест. С идването на немците в 1941 год. той бил насилствено изпратен на тежки работи в Германия и тук попаднал в концлагер. Бъдещият старец дълги четири години отново успял да изпита издевателства, град, нечовешки условия на живот.

 

Въпреки преживяните страдания и мъка, той, за учудване, така и не се ожесточил, съхранил в сърцето си непоколебимата вяра в Господ. И когато в 1945 год. го освободили, на въпроса на съветския офицер - с какво планира да се занимава занапред? - отговорил, че иска да прекара остатъка от своя живот в служение на Господ. Можем само да си представим, каква била реакцията на съветския офицер... Само по чудо Божие той избягнал новия арест.

 

 

”Апостолите имали велика преданост на волята Божия. С това пазели мира. Също и всички свети велики хора търпяли всички скърби, предавали се на волята Божия". (преп. старец Силуан Атонски)

 

 

...

...

 

 

 

Аfonit.info

Прочетена 50 пъти

Последно добавени